ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ ХОЛОКОСТА В ШВЕЙЦАРИЯ И ПАМЕТТА ЗА ХОЛОКОСТА

Неутрална Швейцария преминава през войната без щети. Докато границите остават затворени, бежанците могат да избират само нелегалност. Когато започва депортацията на евреи в лагерите за унищожение, Швейцария представлява последен шанс за еврейските бежанци, хиляди от които са върнати на границата. Швейцарските власти са знаели, че еврейските бежанци са изправени пред потенциална смърт след 1942 г. Който е успял да влезе незаконно в Швейцария, не е бил върнат, а задържан в лагер. По време на войната над 50 000 бежанци намират убежище в Швейцария, включително 20 000 евреи, въпреки че едва през юли 1944 г. Швейцария признава, че евреите трябва да получат убежище заради преследването. Тъй като държавата не подкрепя бежанците до 1941 г., частни социални организации плащат всички разходи. Швейцарският съюз на еврейските организации за социално подпомагане подкрепя тежкото финансово бреме в продължение на много години, както и на 19-хиляди швейцарски евреи и тяхната организация, Швейцарската федерация на еврейските общности. Те получиха подкрепа от Американския еврейски съвместен разпределителен комитет.


По-голямата част от оцелелите от Холокоста в Швейцария не са били швейцарци по време на преследването им. Те идват по-скоро от Германския райх или други европейски страни и тъй като евреите са били обект на нацисткото преследване. Редица от тях оцеляват в концентрационни и унищожителни лагери; други се спасяват чрез бягство или укриване. Повечето са дошли в Швейцария след Втората световна война. Фактът, че оцелелите от Холокоста живеят в Швейцария, е влязъл в общественото съзнание по време на дебата за латентни активи и историческите констатации на „историческата комисия на Бергие“ в края на 90-те години. Оттогава политическият свят и гражданското общество помогнаха историческите изследвания да продължат напред и да се актуализират, а паметта за Холокоста да се укрепи. Ангажиментът на Швейцария към Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA), основан през 1998 г. в Швеция, е един пример. Освен САЩ, Израел, Аржентина и Канада, 27 европейски държави са част от този международен орган. Целта му е да обяснява какво е Холокостът, да запази паметта и да насърчи изследването на причините за него, тъй като Холокостът разклати основните принципи на западната цивилизация.


Нацистките престъпления са извършени преди повече от 70 години. Въпреки това, геноцидите, „етническите прочиствания“, расизмът, антисемитизмът и ксенофобията съществуват и до днес. Да се ​​изправиш срещу Холокоста означава да осъзнаеш сериозните опасности, които заплашват, когато национализмът, ксенофобията и дискриминацията срещу религиозните малцинства поставят под въпрос самите принципи на нашата демократична правова държава. През 2017 и 2018 г. Швейцария председателства IHRA. Затова беше замислена изложбата „Последните оцелели от Холокоста в Швийцария“. Тя дава глас на последните оцелели от Холокоста и на техните потомци.

Д-Р ГРЕГОР ШПУХЛЕР И Д-Р. САБИНА БОСЕРТ
Архиви за съвременна история, ETH Цюрих